Познатата ни в наши дни крепостна стена е била строена и после многократно достроявана в периода IV – XIV век, като е функционирала до средата на XVII век. Градежът на стената е от двулицева зидария от ломен камък споен с хоросан. На места са използвани подравнителни тухлени пояси, „опус микстум”. Височината на крепостната стена е варирала между 8 и 11 метра, в зависимост от терена, а широчината е била около 1.70 метра. В основата на стената на разстояние от 5 – 10 метра е имало отводнителни отвори. Стражевата кула, експонирана в музея, е с височина 14 метра, спазвайки изискането кулите да се строят с най-малко 2 метра по-високи от крепостния зид. Тя е правоъгълна, с плътна зидария, като във височина е имала бойници, от които се е осъществявала защитата и дървена надстройка като покрив.















