Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Димитров, приключиха археологическите разкопки в Созопол – какво показват те?
Божидар Димитров: Приключиха за тази година археологическите разкопки на Националния исторически музей пред входа на Стария град в Созопол. Необичайното за археология време на този обект се наложи поради факта, че в началото на октомври бяха премахнати два незаконно построени на това място още през `70-те години на миналия век ресторанти. Пред смаяните очи на археолозите се показаха монументалните останки на крепостната стена на града.
Със съдействието на вицепремиера Симеон Дянков, спешно бяха осигурени средства и в течение на три месеца, въпреки студа, археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев разкопаха значително пространство пред крепостните стени. И бяха щедро възнаградени. Сензациите следваха една след друга. Първата бе свързана с крепостната стена. Оказа се, че тя е почти цяла. Запазена е на височина близо 8 метра – най-висока от стените на близо 3000-те крепости в българските земи. В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена, се откри и входната порта на града. Тя е била широка 4 метра и фланкирана от двете страни с мощни кули – бастионен тип, които също са добре запазени. Портата е част от хитроумно фортификационно съоръжение – капан за нападателя. Преодолелия портата враг, се е изправял пред втора порта и крепостна стена, пред още две кули и е бил обстрелван от всички страни, включително и с гръцки огън. Гръцкият огън е всъщност напалм /осапунена нафта/, изстрелвана от медни оръдия. През 812 г. кан Крум пленил в Несебър 36 медни оръдия и оттогава и българите използват това страшно оръжие при защитата на крепости.
Големите изненади не спряха. Веднага след откриването на портата археолозите се натъкнаха на внушителните останки на огромна средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта.
Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател.
Фокус: Какво представлява църквата?
Божидар Димитров: Църквата, чиито стени са били покрити със стенописи, в определен период е била превърната в храм-костница на избити през 1453 г. от турците знатни созополчани, отказали да предадат града на турците. Тук са погребани над 200 души.
В църквата са открити и множество монети и печати на византийски императори и български царе, от които най-любопитни са многобройните монети на цар Иван Шишман. Когато той дошъл на власт /1371 г./, Созопол вече пет години не е на българска територия. През 1366 г. градът е бил превзет от кръстоносците на италианския граф Амедей Савойски и предаден на Византия. Но изглежда след 1371 г. - и то след битката при Черномен, която турците печелят, Созопол е бил превзет от тях и предаден на Иван Шишман.
Най-голямата изненада обаче дойде от малка сграда, прилепена до църквата и обърната с лице точно пред входната порта на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда /някои сложени в две малки гърнета/ подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки. Според договор между България и Византия от 716 г., сключен от наша страна от кан Кормисош, стоките на търговците от двете държави трябвало да имат оловни митнически пломби – свидетелство, че са платили изискваните от закона мита и акцизи. Очевидно митничарите и от България, и от Византия са имали на въоръжение достатъчно пломби и ако са откривали стока без пломби, са вземали необходимите мита и са поставяли пломбата.
Дали и тогава е имало корупция, археологията не може да каже. Ще напомним все пак, че тогава не е имало нито цигари, нито наркотици. Но е могло от десет тона жито да ти обмитят срещу известна сума само два тона.
Разкопките ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация. Целта е до края на юни и тези работи да завършат и Созопол да представи на туристите нов обект на историческия туризъм. Ще напомним, че новият ансамбъл се намира в непосредствена близост до храма „Св. Св. Кирил и Методий”, реставриран през тази година със средства на българското правителство, и в който се пазят мощите на „Св. Иван Предтеча”.
Добавете тази страница към любимите си социални мрежи
